6 май 2015 г.

Принцеса за един ден

В един от първите топли пролетни дни ни се прииска да се порадваме на слънцето навън и се зачудихме  „накъде да хванем гората“.  Да не забравя да отбележа, че се намирахме в Kristianstad – малък град в Южна Швеция, където по стечение на обстоятелствата живее по-младата половина от семейството ни.  Кратък преглед в чичко Гугъл ни осведоми, че в околността има множество старинни замъци, избрахме си най-красивия от тях и потеглихме.

Замъкът Trolle-Ljungby Slott / slott на шведски значи „замък“ / е една от най-прекрасните ренесансови сгради в Швеция, в типичен Кристиан IV стил, обграден от всички страни с ров.
Имението, известно с името  Ljungby /който не се страхува от счупване на езика, да се опита да го изрече/ е издигнат в сегашния си вид през 1629 год. след опожаряване на старата сграда.



В Trolle-Ljungby има огромна скала, която се намира на границата на плевнятаИнтересна легенда разказва, че всяка нощ на Бъдни вечер около скалата се събирали тролове, повдигали я на златни колове и пирували под нея. През 1500 год. собственичката на замъка поискала да разбере вярна ли е легендата и изпратила един от слугите си в нощта на Бъдни вечер да провери. Когато отишъл там, човекът видял троловете, а те му предложили да пие с тях, подавайки му рог и да посвири на ловна тръба. Слугата се уплашил, излял питието през рамо и препуснал с коня през полето към замъка, отнасяйки рога и тръбата с него. Троловете го подгонили, но той успял да влезе, хлопвайки вратите пред носовете им. Поискали от собственичката да им предаде слугата, но тя отказала. Разгневени, те произнесли проклятие – замъкът ще бъде изгорен три пъти, а семейството на собственичката ще умре. Също така предупредили, че рогът и тръбата никога не трябва да напускат замъка. Много фолклор е възникнал във връзка с проклятието. Факт е, обаче, че замъкът действително е опожарен по времето на същата собственичка, при неуспешен опит за бунт.
Легендарният рог и ловната тръба все още са в колекцията на замъка и всяко сряда и събота от 1 юли до 1 август се излагат на показ на един от прозорците му.
Снимката взех от Интернет, защото се оказа, че прекрасният замък и градината му дори и в момента са частна собственост на граф Hans-Gabriel Trolle - Wachtmeister и съпругата му графиня Alis Trolle-Wachtmeister и не са отворени за обществеността, освен през летния един месец, когато простосмъртните като нас може да се разходят в градината.


Пообиколихме наоколо, повъздишахме, поразгледахме от всички страни отвън

пък аз се тръшнах, че съм се приготвила да ставам принцеса за този ден и си искам замъка, в който да се разходя. Близките ми, да не ми трошат хатъра, набързо направиха нова справка с чичко Гугъл и потеглихме към следващия по близост обект, този път предвидливо осведомили се, че и сградата, и градината са отворени за посещения, и то съвсем безплатно.

Bäckaskog Slott е замък, разположен на тесен провлак между две блестящи езера, притежаващ огромна градина, пълна с билки и лечебни растения.


Когато го видях отдалече, първата ми мисъл беше, че сградата леекинко се разминава с представата ми за замък.

Оказа се, че първоначално тя е била манастир, построен през 1250 г. След Реформацията манастира е превърнат в укрепен замък.  
По-късно, през 1800 г. се превръща в любимо място на крал Карл ХV, крал на Швеция. Той прекарвал всяко лято там, до смъртта си, а историите за щуротиите му са все още част от местния фолклор /особено си падал по "тънката" част/.

Огромната и много красива градина беше на наше разположение, така че решихме първо да се разходим из нея, а след това да разгледаме замъка отвътре.

Изглежда, че в Скандинавия всеки уважаващ себе си замък дава не само очарователен поглед към историята, но също така всяко лято има натоварен календар с опери, концерти и театрални събития, както и арт изложби. Това обяснява част от странния градински интериор, представляващ чифт островърхи дамски обувки, скулптурите на които бяха разпръснати навсякъде из градината.


Колко ми трябва на мен, веднага обявих, че това са обувките на принцесата и моментално се намъкнах в тях. 
Е, малко големи ми бяха, ама някак си, така, съвсем принцески се почувствах.

Разхождахме се дълго из градината, дърветата още не бяха раззеленени, но земята - покрита с килими от пролетни цветя.
Вече нямах търпение да разгледам замъка отвътре и с грациозна принцеска походка се понесох към него.

Изтривалката на входа недвусмислено показваше статута на мястото, в което влизахме.
                                                                            
За първи път щях да се разходя из кралски покои и много се вълнувах.  Портрета на крал Карл XV посреща гостите от самия вход.


А присъствието му може да се усети във всяка една от разкошните стаи, пълна противоположност на семплата отвън сграда. Истински кралски дом! Голяма част от мебелировката и украсата, както и възхитителните кристални полилеи, са в оригиналния си вид, за радост на посетителите.


Таваните и коридорите са изрисувани ръчно.





Сигурно на това диванче е отпускал морно тяло краля, уморен от държавнически дела. Трябва да е бил доста дребен, като гледам размера на диванчето.




Приседнах на една разкошна тоалетка да си пооправя прическата, та в случай, че изневиделица се появи някой принц, да не вземе да ме завари рошава.
Представих си как би седяла короната на главата ми и царствено продължих разходката си, като не пропусках да пипам и оглеждам и най-дребните детайли.








Прехласнах се по зашеметяващо красивите, ръчно рисувани супници и чинии от 1800-та година, в които се е хранил кралят, поставени свободно из стаите, достъпни за докосване, без никакви надписи „не пипай“, „не снимай“, без сърдити лелки, дебнещи те изпод очилата да не би да посегнеш към нещо.







Не можех да се спра да им се възхищавам и да ги снимам. Прелестно изящество!



Толкова красота и хубави емоции насъбрахме, та ни се прииска да седнем да изпием по кафе.
 Едната половина от замъка в днешно време е приспособена за хотел, ресторант и конферентна зала.
 Всяка стая, в която се настаняват гости има собствена интересна история. Научих една – за таванска стая, сега прилежаща към хотелската част. Отсядащите в нея биват осведомявани, че в нея е живял някой си Johan Christoffer Toll, който е починал преди 200 години, но духа му продължава да броди из замъка и да търси жена, която ще приеме да сключи брак с него. Докато бил жив, той предложил 12 пъти на различни жени, но винаги бил отхвърлян.  В градината на замъка засадил горичка от 12 дървета, по едно за всяка дама, която го изоставила.

Кафето в замъка беше чудесно, 

 а ресторантът разточително и пищно украсен с живи цветя



Мене, обаче, не ме свърташе на едно място. Станах за още една бърза обиколка. Не исках да си тръгвам, без да съм открила принца. Все пак каква принцеса ще съм, дори и за един ден, ако в истински замък не срещна истински принц? И така, надничайки си тук-там, изведнъж го видях.


Седнал достолепно в големия си трон, видимо зает с важни държавнически дела /като това, например, как да се задържи по-дълго без да се килне на една страна/, изведнъж впери в мен огромните си очи и съм сигурна, че ако можеше да говори, би ми казал: 
„Бабо, не тъгувай, че този ден свърши. Ти си моята принцеса и когато порасна ще ти купя истински замък, в който да ми готвиш любимите манджи!







Ако ви забавлява моя блог и считате, че е полезен когато планирате пътуванията си, тогава можете да ми помогнете да стане по-популярен само чрез натискане на бутона G +1, който ще намерите в края на тази статия.



Няма коментари:

Публикуване на коментар