17 юни 2015 г.

Другото лице на Санторини - плажове, вино и лунен пейзаж /част 3/

…..и когато си мисля за рая, начело на списъка ми седи името Санторини……
   В първите две части за Санторини ви насочих как да посетите острова, без да се охарчите и възторжено цвърчах по красотата на селищата от ръба на вулканичната калдера.

    Но разказа ми няма да е пълен и обективен, ако пропусна да ви опиша плажовете, виното и селцата във вътрешността на острова.
   Със съпруга ми нощувахме в селцето Периса /Perisa/.  Има няколко черни пясъчни плажа, пръснати из острова, а Perisa Beach е един от най-популярните.

   Настаниха ни в малък хотел, на метри от плажа – семпъл, чист и с водопад от цикламени цветове, нахлуващи в стаята от всеки отворен прозорец.

    Сънят ни се струваше кощунствено пилеене на време и в желанието си да вземем колкото може повече от Санторини, всяка сутрин ставахме в ранни зори, изпълнени с енергия. Сънени, бързахме към плажа, за да посрещнем лъчите на зората.
    Всичко това може и да се опише, но има ли смисъл от думи пред снимките?!  Просто ги почувствайте !





    След слънчевия изгрев, за кратко, всичко е обляно с особена, златна, жива светлина.

   Не бяхме сами на плажа. Всяка сутрин там ни посрещаше различен приятел с котешка физиономия. Забравих да спомена, че Санторини е рай не само за магаретата, а и за котките, които се срещат буквално навсякъде. Усукваха се около краката ни или лягаха наблизо, и с отегчение наблюдаваха възторга ни. 
   След такъв старт на деня, човек усеща особено чувство на щастие. И на благодарност, че всичко това около него съществува.

    На острова има още много плажове, всеки различен от другия и уникален сам по себе си. Бял, червен, сив или черен пясък, кристално чисти, дълбоки сини води, червени вулканични скали - Санторини предлага едни от най-добрите плажове в Средиземно море.
  Достъпа до Червения плаж беше забранен, поради изсипалото се върху него свлачище. Но явно не само ние, българите, имаме навика като видим забранителна табела, да промърморим „тия ли ще ми кажат на мене!“ и да направим точно обратното.

     Ние се задоволихме само с поглед от далеч и снимки за спомен. 

    Предимството да си организираш сам престоя на острова е, че може да посетиш уникално красиви, автентични селца, които не влизат в обиколките на групите. Точно и поради тази причина там липсват тълпите народ.

     Пиргос /Pirgos/ и Емпорио /Emporio/ са две от най-старите селища на Санторини и заслужават специално внимание. Емпорио е дом на някои класически пещерни къщи, които си струва да видите, ако кривнете встрани от отъпкания път.


     Архитектурата на Санторини е уникална. Скалните обикновени жилища на местните островитяни са единствени по рода си.
 
 

      Друго селище, което не бива да пропускате е Пиргос /Pirgos/, кацнал на най-високата точка в планината. Почти 360-градусова гледка и отново очарователен, стар, снежнобял град, огрян от южното слънце.

     Направете спирка и в Мегалохори /Magalochori/ - чудесно запазено и реновирано традиционно село. Има красотата на Ойа, без тълпите. Достъпа на превозни средства в него е забранен,  така че можете да оставите колата си/мотора на входа на селото и да се скитате по улиците пеша.



     От всеки ъгъл изникват очарователни магазинчета и симпатични кафенета.

    В Санторини дъжд пада веднъж годишно, а някои години и по-рядко :) Почвата е сива пепел, премесена с пясък. На места пейзажа, изваян от вятъра през годините, наподобява този, който съм гледала в документални филми за луната. 

   Пърпорим с АТВ-то, няма жива душа, пясъчен път, огромни пясъчни скали наоколо, целите надупчени като швейцарско сиренe. Чувство за пълна нереалност.

    И изведнъж по средата на пътя - среща с третия вид.
    От къде се взе това прасе насред нищото, така и не намерихме обяснение.

     Може да не ви се вярва, но в тези пясъчни скали се правят жилища и живеят хора.



А под тях - прекрасен плаж със ситен бял пясък. Казва се „Ерос“. 

      Срещат се и съвсем не туристически, малки селца, населени предимно с местни.
Живеейки в рая, какво друго имат да правят пенсионерите, освен да прекарват времето си в клюки, търсейки по-дебели сенки.

    А по-младите да продават пресния си улов от риба, в самия център на селото.

  Местните изобщо не са притеснени от факта, че на острова няма питейна вода. Морската се преработва и се ползва в домакинството, но това прави впечатление само на нас, туристите. От чешмата в банята тече леко солена вода. Къпеш се със солена вода, миеш зъбите си с нея – странно и необичайно е.
     Доставят филтрираната вода с ей такива водоноски:

   Освен всичко казано дотук, Санторини е интересна винена дестинация. И с най-странното лозе, което съм виждала някога.
   Вече ви споменах за почвата - вулканична пепел, лава и пемза, които са важни фактори за изграждане на вина с високо съдържание на киселина и богати на минерали (две основни характеристики на вината на Санторини).
     И понеже, както казах, дъжд вали рядко, лозите се увиват на земята във формата на кошница, за да запазят всяка капчица влага. Включително и тази от сутрешната омара над морето. От това грозде става най-вкусното вино - Винсанто (Vinsanto). Натурално, сладко вино (основно от бяло грозде), което не се подсилва със захар, а по стара традиция обраното грозде се суши 10-15 дена на слънце и след това ферментира заедно с ципите, почти до Коледа.
  Ето как изглеждат санторинските лозя - това е най-често срещаната гледка по пътищата между селата:


    Друга масово отглеждана местна продукция са чери доматите. Изглеждат комично, като набучени в пепеливата почва, но от там излизат най-вкусните малки доматки, от които в заведенията приготвят доматени кюфтета. Не пропускайте да ги опитате!

  По пътищата между селата често може да се видят продавачи на собствена продукция, изложили по очарователен начин стоката си. Не пропуснахме да си купим домашно Винсанто.

   Има и по-лъскави магазинчета, предлагащи типичните за острова стоки, най-вече мед и вино. Прелестни са!

   И демонстрирайки прословутата санторинска гостоприемност, в момента, в който спряхме пред поредното крайпътно магазинче, собственичката изскочи отвътре и ни връчи табла, канейки ни да дегустираме /безплатно/ от всичко, което предлага - всички видове вина, сладко и сирена. Е, как да я подминеш, без да купиш нещо?

На такива мрежи /в дясно на снимката/ се сушат чери доматите и смокините.

     И пресни плодове от кактус, наред с другата продукция, очакват купувачите.

     Май не остана нищо за Санторини, което да не ви разказах и показах, през призмата на моя светоглед.
    Имах намерение последната част от разказа ми за райския остров да е най-кратка и сбита, но си останах само с добрите намерения, защото не може да се опише раят кратко и набързо. Поне аз не мога.

  И накрая ще споделя с вас, че не минава и ден, в който аз да не мечтая за завръщането си в Санторини.  Все още поглеждам назад към моето пътуване през 2013 г. и мисля с благодарност за късмета, дал ми възможност да посетя това невероятно място.  



Ако ви забавлява моя блог и считате, че е полезен когато планирате пътуванията си, тогава можете да ми помогнете да стане по-популярен само чрез натискане на бутона G +1, който ще намерите в края на тази статия.

10 юни 2015 г.

ОЛ ИНКЛУЗИВ срещу САМОСТОЯТЕЛНО ОРГАНИЗИРАНА ПОЧИВКА

КОЕ ПЪТУВАНЕ Е ТОЧНО ЗА ВАС

Някои хора обичат лекотата на ол инклузив почивките, докато други предпочитат малко повече независимост и избор.
От коя страна стоите вие?
Ако не сте сигурни и имате нужда от обмисляне, може би следващото съпоставяне ще ви помогне. Вижте плюсовете и минусите на всеки стил, за да решите какво е най-добре за вас.

                                    ОЛ ИНКЛУЗИВ / All-Inclusive/  ПОЧИВКА

Ол инклузив почивка означава, че предварително плащате пакет, включващ стаята в хотела, храната и напитките, както и ползване на част от базата в границите на курортния комплекс – басейни, водни пързалки, шезлонги и чадъри. Още при настаняването получавате гривна, която показва, че сте купили ол инклузив пакета. 


-                   " ЗА" ол инклузив пакета:
Една от причините, поради която толкова много хора отиват на ол инклузив почивка е, че след като стигнете до вашия курорт и се регистрирате, вие не трябва да мислите за нищо. Всичко, което ви трябва, е на една ръка разстояние или най-малко в рамките на няколко минути пеша. Няма притеснения за това къде да се яде, как да стигнем до там, или кой плаща напитките след вечеря – всички тези грижи попадат под ол инклузив чадъра. Всичко, което трябва да направите след събуждане е, да решите дали да се излегнете на плажа или край басейна, и колко коктейла да изпиете преди обяда си.


-                   "ПРОТИВ"  ол инклузив пакета:

Независимо от факта, че имате на разположение басейн (или три), плаж и ядене на корем, съществува риск от скука при ол инклузив почивките.  Докато някои могат по цял ден да се излежават на брега на морето, през цялата седмица,  други не ги свърта на едно място, когато има къде другаде да се отиде, извън хотелската собственост. Екскурзиите до близки забележителности може да бъдат скъпи и това е възпиращо за някои хора.
Не пренебрегвайте и това, че хотелите самостоятелно изработват ол инклузив системата си, като се съобразяват с конкуренцията около тях. Затова няма да е удачно да изберете такъв тип ваканция в Гърция, само защото приятелите ви възторжено са описвали тяхната предплатена ваканция в Турция.


                                  ПОЧИВКА ТИП „ОРГАНИЗИРАЙ СИ САМ“
Този тип почивка планирате сами.  Напълно под ваш контрол е избора и резервацията на хотел. Планирате ваши собствени екскурзии още преди да сте тръгнали или спонтанно, по време на престоя ви там. Докато хотелите, обикновено, включват в цената на стаята закуска и безплатен Wi-Fi, всичко останало е ваша грижа. 


-                     " ЗА" самостоятелно организираните почивки
Има много вълнения и положителни емоции в избора на нова дестинация, проучването на хотела, и удоволствието от това, че може да се храните всеки ден на различно място. Дори и предварително да сте си резервирали някои екскурзии или опознавателни обикоколки, все още има много място за спонтанност и възможности да не харчите парите си всеки ден на едно място.


-                 " ПРОТИВсамостоятелно организираните почивки
Има много решения, които трябва да се вземат ежедневно – какво да се яде, какво да се прави, какво да се види. Колкото и вълнуваща, толкова и стресираща може да бъде тази свобода на избор. В зависимост от това къде отивате, самостоятелно организираните почивки може да бъдат по-скъпи, отколкото пакетните сделки, тъй като вие плащате всичко поотделно – от пътните разходи до храната, от екскурзиите – до хотелското настаняване.


·                                                                                                  БЕЛЕЖКИ ПОД ДОЛНИЯ РЕД:

Помислете за това, какъв тип човек сте, колко време имате и каква е целта на Вашата почивка. Ако сте от този тип хора, които не обичат да планират и биха предпочели релакс край басейна, пред разглеждането на забележителности, може да помислите за ол инклузив.
 Но, ако имате чувството, че след три дни правене на нищо друго, освен слънчеви бани и четене на книги на плажа, ще се изнервите и натоварите психически, помислете за по-активна почивка.
Освен това, ако имате само една седмица отпуска през годината и просто се нуждаете от пълна почивка, ол инклузив може да бъде това, което дори лекар би ви препоръчал. Но ако имате повече време или ако имате нужда от вълнение,  ще бъде по-добре да изберете свое собствена приключение.




Ако ви забавлява моя блог и считате, че е полезен когато планирате пътуванията си, тогава можете да ми помогнете да стане по-популярен само чрез натискане на бутона G +1, който ще намерите в края на тази статия.


6 юни 2015 г.

Санторини, калдерата - един 10 километров къс от рая /част 2/

            …..и когато си мисля за рая, начело на списъка ми седи името Санторини……

         От първата част на разказа ми (До Санторини с нисък бюджетсе убедихте, че не трябват много средства, за да се насладите на заемащия 4-то място в класацията „Топ 10 на най-красивите острови в света“.
          А сега ще ви разходя по ръба на вулканичната калдера –  мястото, което виждате на всички рекламни снимки за Санторини.


Фира (Fira) - Фиростефани (Firostefani)  Имеровигли (Imerovigli)  Ия (Oia-Ia). Този маршрут съединява четирите най-популярни селища по ръба на калдерата. Разстоянието между първото и последното се вземат за 2 часа нормален ход, а който го мързи да ходи – автобусите минават през 20 мин. и билетчето е 1,60€.
   Не ми допадна Фира, главният град на острова. Заради огромните тълпи, блъсканица, ужасно шумно, прекалено туристическо и комерсиализирано. Гледката към вулкана е зашеметяваща, но тя е такава от всяка една точка на калдерата и някак си трудно можех да й се насладя, докато непрекъснато някой ме блъска, настъпва или ръга в ребрата.
   
За да уголемите снмките, щрак върху тях.
   Измъкнахме се от Фира по стария път, който го свързва с останалите три селища.


  
   Фиростефани и Имеровигли ни върнаха невероятното чувство да бъдем на мястото, което сме гледали на пощенски картички, което сме искали да посетим през целия си живот.  В действителност е точно като това, което виждате в пощенските картички ... и повече!



 Трябват здрави крака и безграничен ентусиазъм, за да се обходят хилядите стъпала, водещи надолу-нагоре по тесните улички. Аз имам в излишък и от двете, а от адреналина направо ми се струваше, че хвърча, а не стъпвам.


    И как да се спре човек, като зад всеки ъгъл изниква гледка романтична, идилична, спираща дъха.  Кротвах се само за секунди, колкото да позирам за някоя снимка, но повечето време щраках с апарата като невиждала, а мъжът ми се смееше, че приличам на луд с картечница.

    В следващите вечери се връщахме да изживеем всичко отново, но вече спокойно наслаждавайки се на красотата около нас.





     Има защо магаретата да са символ на острова и да са толкова почитани. Те са навсякъде – върху чаши, сувенири, скулптури и къде ли не още.

   На място, където никакъв транспорт няма достъп до тесните, стръмни улички с безброй стъпала, ето как изглежда „камиона за боклук“:   

    Точно във Фиростефани и Имеровигли са разположени част от скъпарските хотели, които предлагат спиращи дъха изгледи към морето и вулкана.

    И докато ошашавени си мислим, че вече няма начин да видим нещо по-красиво от местата през които минахме, стигаме до Ойя (Гърците го наричат Ия).
    Да се каже, че Oйа е красив град е подценяване. Визуално, не съм била в по-привлекателен град. Там всичко изглежда перфектно и на място. Няма шокиращи рекламни банери, нито грозни интернет кафета, няма да видите в небето висяща мрежа от електропроводи, никакви купчини боклук. Нищо не може да ви извади от фантазията.

  Вместо това там има невероятни мозайки от оцветени покриви, един безкраен лабиринт от извити улички /толкова тесни, че на места двама човека трудно се разминават/ и най-драматичните гледки от цялата калдера.


   Отнякъде съм запомнила клишето, че „светът принадлежи на този, който умее да му се радва.“ Точно това изпитах на това място - усещането, че светът е мой и аз съм стъпила на върха му!
   

   Няма снимки, които биха могли реално да предадат усещането да си там - скалата, зашеметяващата гледка на залязващото слънце в края на топлия ден....

   Интересно, дали този местен колорит е свикнал с красотата около себе си и вече не я забелязва? Мислите ли, че е възможно да се свикне с това?


   За него не знам, но тази жена определено предизвика негодуването ми. Може ли да седнеш на едно от най-живописните места на планетата, срещу тебе да седи такъв мъж и да не забелязваш залязващото слънце, отразяващо се в очите му, защото си вперила поглед в телефона си? Патка!

   Ойя е магнит за младоженците. За няколко часа срещнахме три булки, коя от коя по-красиви.

   Вижте щастливото триумфиращо изражение на тази красавица, влизаща в ресторанта, където я очакваха гостите.

   Трябваше да се покатеря върху една висока ограда, за да видя терасата на заведението, където се провеждаше сватбата. Е, няма такава гледка! Смятате ли, че има по-красиво място на света, където човек да отпразнува това събитие?



Оооопс, изловиха ме и получавам остър, укорителен поглед! 
   Ама то са тоалети, панделки, пера…. Добре, че и аз бях сменила розовата каска с капела, та да не получа комплекси за малоценност. Всъщност, като се замисля, сигурно доста нелепо съм изглеждала с рокля и капела, кацнала върху оградата, ама на кой му пука?

   Свечерява се. 


  Работният ден на магаретата най-сетне свършва и ги прибират за заслужена почивка.        
    Огромното мнозинство от хора се отправя към мястото, най-подходящо за наблюдаване на залеза – дейност, издигната в култ на Санторини. 
   Всички налични лодки в околността се струпват и пускат котва, също и круизните кораби.

И ставаме свидетели на живото доказателство, че Бог е най-великият художник!


 

     Не мислех, че е възможно да го кажа, но около нас става още по-красиво.



    
    Този ден вечеряхме в малък ресторант във вътрешността на острова и там, между масите и хората, съвсем невъзмутимо се беше опънал този приятел. Хъркаше така силно, че стана главна атракция в заведението.

 Е, точно същата поза заех малко по-късно, омаломощена от преживяванията през деня.

  В заключение мога да кажа - няма съмнение в съзнанието ми, че Санторини е едно от най-красивите места, които съм виждала някога в живота си (засега). Отне ми дъха. Наистина! Не по-малко атрактивна и интересна е и вътрешността на острова, за която ще ви разкажа в последната част от пътеписа за Санторини.







Ако ви забавлява моя блог и считате, че е полезен когато планирате пътуванията си, тогава можете да ми помогнете да стане по-популярен само чрез натискане на бутона G +1, който ще намерите в края на тази статия.