Приключения в града на чудесата - ДУБАЙ

Част 1

В един мразовит, февруарски ден на 2015 г. стояхме със съпруга ми на летище София и потропвахме нетърпеливо с крака, предвкусвайки удоволствието от поредното пътуване. Няколко часа по-късно се приземихме  в една футуристична пустиня, пълна с приключения.

Изчаквайки огромната опашка за проверка на документи, съпругът ми и млад мъж се заговориха и докато ни дойде реда за проверка, те вече свойски си разказваха някакви истории и се хилеха с глас. След кратка справка кой на къде отива се оказа, че младежът познава добре Дубай, отсядал е в хотела, който сме резервирали и понеже съвпаденията край нямат – крайната ни цел е един и същи квартал. Предложи да ни закара, ако го изчакаме да получи заявената от рент-а-кар кола.

Знаехме, че летището се намира на около 35 км. от града и бяхме наясно кой автобус от летището трябва да вземем, за да стигнем до хотела си. Но явно има нещо във въздуха на Дубай – загърбихме всякаква предпазливост и мнителност към непознати хора и половин час по-късно пътувахме с новия си приятел, попивайки с широко ококорени очи всичко около нас. И как не, като за първи път през живота си виждахме 7 лентова магистрала, а в далечината се мержелееше силуета на един от символите на Дубай – Бурж Халифа.

Бяхме благодарни на късмета, който ни срещна със Жоро – новият ни приятел. Закара ни до хотела, като преди това направихме дълга автообиколка на централната част, за да се насладим на нощен Дубай. 

Изчака ни да се настаним, след което ни разведе из квартала давайки ни указания къде са най-евтините и вкусни места за хапване, от къде можем да купим изгодно сувенири, как да стигнем до най-близката метростанция. Разменихме телефони и през следващите дни на престоя ни се виждахме още 2-3 пъти - странна птица, самотен пътешественик, с който ни сблъска съдбата и който направи престоя ни още по-интересен.

Късно през нощта се паркирахме по леглата, изтощени от емоциите на този наситен с адреналин ден.

Следващите сутрини  ставахме в ранни зори, нетърпеливи да изживеем Дубай.

Започвахме дните си така

и ги приключвахме в малките часове на нощта. Омаломощена от емоции, почти заспивах права докато се доберем до хотела.

Решихме, че най-добрия начин да разгледаме града е, като вземем туристически Hop-on Hop-off автобус за 48 чАса – с три маршрута, обхващащи целия Дубай в старата и в новата му части. 

Горещо го препоръчвам на всички, които обичат сами да организират екскурзиите си. Има климатизирани седалки, има и открита  част с тента отгоре, че да не слънчаса човек; безплатна минерална вода в хладилник до вратата; безплатен Wi-Fi и слушалки с информация на 12 езика; минават редовно през 20 минути, а изчакването им не е проблем, защото се оказа, че в Дубай всички спирки на градския транспорт са с климатици.

Просто перфектен начин човек да не пропусне нищичко от зашеметяващия град.

Едно от първите неща, които впечатлява в Дубай е уникалната, модерна архитектура. 

На пръв поглед е доста лесно да се забрави, че това място е всъщност пустиня. Основният град е изключително модерен, но все още има места, където може да се оцени „старият Дубай“.

Bur Dubai е най-старата част на града и точно там отидохме през първия ден от престоя си. 

През недалечната 1991 година Дубай е бил все още малко селище, чиито жители се прехранвали предимно с риболов и други подобни дейности свързани с океана.

Изумителен е факта, че за 24 години тази пустош се е превърнала в модерен оазис, една от най-посещаваните туристически дестинации, предлагащи свръхлуксозни услуги и настаняване. Изумително е, че преди 20-тина години са живели в рибарски колиби,

а сега именно тук се намира най-високата сграда в света, Бурж Халифа, чийто връх опира облаците, най-високите фонтани в света, няколко изкуствени острова и куп други изумителни забележителности.

Само срещу 1 АЕD на човек /0,49 ст./ прекосихме историческия залив Дубай Крийк /Creek Dubai/ с едно от традиционните водни таксита абра, използвани както от туристи, така и от  местните жители. Целта ни бяха ориенталските пазари от другата страна на канала, където попаднахме в Царството на източните подправки и златото. 

 Обожавам пазарите, а арабските сукове са пъстри, екзотични и омайващи. Разходката  из такива насища с впечатления – аромати на подправки, гледката на изложените в дюкяните скъпоценности, храни, познати и непознати, но ухаещи примамливо... 

Пазарът на подправките е място, където най-силно се усеща чара на арабския свят. Тесни улички, пълни с малки магазинчета, в които може да се намери всяка подправка, която ви хрумне.  Силен аромат на канела, кардамон, карамфил и роза се носи във въздуха. Никога не съм виждала такова количество подправки на едно място, царство на цветове и аромати.

Сините топчета на снимката са индиго, с него боядисват дънките. Какви са цветните чудесии в останалите кошници така и не разбрах. 

В непосредствена близост до Пазара на подправките се намира  рая на любителите  на бижута – Пазарът на златото /Gold sоuk/. Човек трябва да види с очите си това място, за да повярва, че съществува. Все едно си попаднал в известната приказка, в която разбойникът казва: „Сезам, отвори се“ и пред очите ти се отваря пещерата – стотици блестящи витрини и тонове злато.

Не си купихме нищо от златния пазар, определян като най-големия в света по своя мащаб.  Напълнихме очите, но не обичам да нося бижута от този тип.

 За този ден имахме план да покрием още една от линиите на туристическия Биг Бус. Но подценихме 30 градусовата жега и факта, че само преди ден бяхме в България, където валеше сняг. По-кекавата половинка от нашето семейство /сами се сетихте, че това е мъжът ми/ взе та слънчаса, заболя го главата, почна да му се вие свят и набързо се прибрахме в хотела.

Два чАса почивка в хладината на хотелската стая бяха достатъчни, за да се върне желанието на мъжа ми за нови подвизи. Моето изобщо не беше изчезвало. Вече се беше свечерило, но ако си мислите, че в Дубай денят свърша със залеза на слънцето и заради местната религия мястото е консервативно, то спрете да го мислите, защото грешите ужасно много. Тъй като температурите в емирството са много високи, точно през нощта животът там започва да кипи.

Планът ни за тази вечер беше да видим с очите си и чуем с ушите си наистина ли са толкова впечатляващи танцуващите и пеещи фонтани, намиращи се в подножието на Бурж Халифа. Решихме да отидем до там с метрото, а то е нещо, за което няма как да не ви разкажа.

Дубайското метро е чудо на технологията. Управлява се от компютър и е напълно автоматично. При първото ни пътуване се набутахме в първия вагон, от където гледката е удивителна и илюзията, че самия ти управляваш метрото, пълна. По-късно разбрахме, че сме извадили късмет, задето не мина контрола, защото това било вагон 1 класа и за него трябва специална Gold Card, а нашите си бяха съвсем обикновени. Има и вагон само за жени и деца, добре, че не се намърдахме и в него, че на съпруга ми хич нямаше да му е комфортно да го изгонят публично.

 Пътуване с метрото е като пътешествие със совалка, а най-хубавото е, че не се движи само под земята, а излиза и на повърхността. Това дава чудесна възможност за разглеждане на града.

Архитектурата му и отвътре и отвън е като излязла от научно-фантастичен филм.

Естествено, навсякъде блести от чистота, въпреки огромния поток от хора, който преминава през него. И как не, там освен забраната за влизане с храна и напитки, има забрана за дъвчене на дъвка. Последната не можах да я разбера точно с каква цел е, най-вероятно също е свързана с чистотата.  Но глобите са сериозни и на никой не му минава мисълта да пренебрегва табели от такъв тип.

Целите ни за тази вечер бяха няколко. Първо да поразгледаме Dubai Mall, давайки си ясната сметка, че и той, като всичко останало в това емирство е по-по-най като размер в световен мащаб, след това да посетим аквариума в него и за финал да се насладим на пеещите фонтани, намиращи се точно пред входа му. Доста амбициозна задача, особено в частта касаеща мола.

Разположен е на площ от 72 000 кв.м., сградата е само на 4 етажа, но е много широка.  Помислено е за всичко, дори има таксита вътре в мола, които могат да разходят по-мързеливите /и платежоспособни/ посетители. Сигурно няколко дни трябват на човек, поставил си амбициозната задача да обиколи цялото пространство и да разгледа всичко от-до. Освен магазини на всички световноизвестни марки, пълно е със заведения и купища забавления.

Колкото можахме, разгледахме. Обиколка на мол в интересен град, като Дубай, е последното нещо, за което съм си мечтала, представяйки си това пътуване. Дори установих впоследствие, че почти не сме правили снимки вътре, та едвам изрових тази да ви я покажа.

Обаче снимка пред една от най-впечатляващите атракции - прекрасния, огромен водопад, си направихме.   Той преминава през всичките 4 нива на сградата, а фигурите на гмуркачите са изработени от фибростъкло, ефектно проблясващи в бързия си полет.

 Освен красотата на водопада, имахме и друго попадение с тази снимка. Най-напред трябва да поясня, че в Дубай снимането на хора в традиционно облекло не се толерира. Особено пък на жени. За мъжете – след искане на разрешение. По случайност човека, който ни снима е „хванал“ и застанала наблизо арабка, също позираща на свой близък.

Вгледайте се в тази фигура, забулена от горе до долу. Тя е не просто красива. Тя е симбиоза от красота, мистерия и елегантност. Същинска арабска принцеса, в чийто очи може да се удави всеки мъж.  

Следващата ни спирка в Dubai Mall беше аквариумът. Лееекинко прецакана се почувствах, след като си платихме билети, изчакахме километрична опашка, за да влезем вътре, а „вътре“ се оказа едно тунелче от тук до ей там. 

И как да не се почувствам така, като отвън всеки разхождащ се из мола, съвсем безплатно минава покрай огромна аквариумна витрина, включена в Книгата на рекордите Гинес като най-големия акрилен панел в света.

снимка от Интернет

Е, не мога да отрека красотата на подводния тунел, но не си заслужава парите. Поне ми даде възможността почти да пипна акула, минаваща над главата ми. 

Впечатляваща захапка, не бих искала никога през живота си да се сблъскам с тази красавица, без предпазно стъкло помежду ни.

Когато приключихме с аквариума, навън вече съвсем се беше стъмнило и дойде време за черешката на днешния ден – The Dubai Fountains. Оказа се, че една от най-хубавата атракция в Дубай е напълно безплатна. Точно поради този факт нямахме някакви големи очаквания, но се убедихме, че да присъстваш на Танца на водата, на фона на Бурдж Халифа, е просто вълшебно и толкова пристрастяващо, че ние в крайна сметка останахме повече от два часа на това място. И не ни се искаше да го напуснем.

Във всяка от следващите вечери от престоя ни в Дубай, където и да се намирахме, се връщахме отново тук и завършвахме дните си наслаждавайки се на това чудо на човешкия ум.

Езерото, секунди преди фонтаните да избухнат.

В Интернет има достатъчно информация за литрите вода, които се изстрелват нагоре, за височината на фонтаните и броя светлините. Няма да ви занимавам с тези скучновати подробности, а ще ви дам възможност за малка част от времето да се насладите на зашеметяващия спектакъл.

Приятно гледане!