31 март 2016 г.

Един февруарски рожден ден на 35 градусова жега ДУБАЙ 2-ра част

Хайде да продължим разходката си из Дубай. В първата част ви оставих пред Пеещите фонтани, след целодневна обиколка на Бур Дубай – старата част на града. Днес ни очаква футуристичния, свръх модерен град, в който всичко, което блести е злато. 



Сутринта ставаме рано - рано, нетърпеливи да преживеем поредния фантастичен ден. А аз се чувствам специална, единствена и неповторима, защото днес е МОЯТ рожден ден. И то не някакъв си там обикновеничък рожден ден, а цял половин вековен юбилей. „Бреййййй, възможно ли е да съм на толкова” – ми се върти в главата – „та аз съм бая поостаряла...”. Но бързо, бързо изхвърлям тия мисли, защото ме очаква ден, пълен с приключения и нямам никакво време за губене в размишления на тема възраст.  

Набързо правим сутрешния тоалет - не много успешна разсънваща процедура, защото в Дубай студена вода от чешмите не тече. От топлия кран – гореща, от студения – топла. То повече ми се доспива, като се наплискам лицето с топла вода, ама нейсе..., каквото – такова.

Слизаме в лобито на хотела и поръчваме по едно кафе за доразсънване. Кафето фантастично, но нюнюнко, подобно на италианските, които се глътват на екс. Успява да ни разсъни обаче цената му, до толкова, че ни се изпарява желанието за още по едно и тръгваме към метрото, което трябва да ни отведе до стартовата спирка на туристическия Биг Бус.

В метрото забелязваме открито заведение за кафе и закуски. Кратка справка за цените и алелуя! тук е нашето място. Кафето струва само 2 лв., обърнато в български пари, а закуските са разнообразни и също евтини. Останалите сутрини от престоя ни в Дубай преминаваме бегом лобито на хотела (ще ни цакат те със скъпо кафе!) и започваме деня си с кафе в метрото, което по качество не отстъпва с нищо на хотелското.

За този ден плановете ни включват обиколка на места, всичките до едно перли в короната на града  -  палмовите острови  Палм Джумейра и Джебел Али, небостъргача Бурж Халифа, седемзвездния Бурж Ал Араб, Дубай Марина и още много други.

Този път сядаме в климатизираната част на автобуса. Вече „стари пушки”, знаем къде е по-добре, след като предния ден се изплякахме на 35 градусовото слънце в откритата част и мъжът ми слънчаса.


Първата ни спирка е Jumeirah open beach,  безплатен плаж точно до символа на Дубай, хотел Бурж Ал Араб. Широка плажна ивица със ситен, бял пясък, но без чадъри или палми, осигуряващи сянка, което извън зимния сезон със сигурност ще е проблем.


Но нашата цел за този ден не е да се печем на плажа, а да видим максимално от близо най-известния хотел в света, единственият категоризиран със 7 звезди - Burj Al Arab.


Е, по-близо от туй, за без пари, няма.


Два са начините да се влезе в хотела, единият е да се плати нощувка, другият е да се направи резервация за някое от заведенията. Сред туристите най-разпространено и използвано е резервация за следобеден чай. Прави се такава по интернет и само след като я покажеш те допускат да пристъпиш във вътрешността на хотела, където има определени за туристите места за разглеждане.
Нали не се заблуждавате, че в хотел, в който цената на нощувката варира от 1000 $  до 28 000 $, цената на чая ще е в нормални граници? Правилно! Удоволствието да се пие чай сред невиждан лукс и разкош струва 425 дирхама /около 203 лева/ на човек.
Ами, честно казано, доскрънзя ни да дадем над 400 лв., за да разгледаме хотела отвътре. Не, че не ни се искаше, просто ни доскрънзя. И до днес не го отчитам като кой знае какъв пропуск. За сметка на това си направихме великолепни снимки на фона на най-големият, най-луксозният и най-високият хотел в света.


Решаваме, че последния ден от престоя си, когато вече сме разгледали всичко, което сме искали да видим от Дубай, ще дойдем точно тук на плаж, за да уплътним половината ден преди отпътуването ни.

След което се отправяме към друго култово място, намиращо се съвсем наблизо -  Джумейра бийч хотел.


Бурж ал Араб прилича на издуто платно на кораб, а Джумейра бийч символизира морска вълна, та в комплект двата хотела образуват разкошно архитектурно единство. Тук охраната не е разширила толкова много периметъра си и човек свободно може да се разходи из парка на хотела, та дори и да полегне под сянката на някоя палма, ако се измори.


Докато мъжът ми мързелува, аз обикалям целия парк и усърдно си навирам носа навсякъде. На много места са разпръснати скулптури на разноцветно боядисани камили.

Използвам момента, че съм сама и решавам да опитам номера с целуването на жабата, в моя случай – камилата.
Я си представете, тая камила след целувката да се отръска, да се изправи един млад, красив и безумно богат арабски шейх и да каже: „Твой съм със все петролните си кладенци и несметни богатства, прави с тях каквото искаш“!

Е, не ми се получи. Изцелувах най-малко три-четири камили и нищо. Поне опитах, де.

Връщам се при мъжа ми, все едно никакви такива мисли не са ми минавали през главата и се отправяме към спирката на Биг Бус-а. И тъкмо да излезем от парка на хотела, гледам насреща се задава великолепен ролс ройс, подминава ни и спира, а шофьора изскача, заобикаля го бегом, отваря вратата и се изпъва като струна.  


Ето – викам си – излезе ми късмета, явно номера с камилите е проработил и тъкмо да се втурна към лимузината, мислейки трескаво какво да обяснявам на мъжа ми, една млада и нахакана мадама се появи от някъде, вирнала нос до небето и се намъкна в колата. Нахалница! Аз се пънах да целувам камили, тя се намърда в ролс-ройса! Няма справедливост на тоя свят, няма... Реших все пак да я снимам, че да показвам на внуци и правнуци коя е виновницата за това, те да не тънат в лукс и разкош. И получих най-унищожително-презрителния поглед, който едно човешко същество може да отправи към друго.
Е, заслужавам си го, щом се навирам там, дето не ми е мястото.


Следващата спирка по пътя ни е Dubai Marina Walk  - комплекс от яхтено пристанище и небостъргачи – жилищни и офис сгради и хотели .  
Доста ми е трудно да обясня защо след всички чудесии видени в Дубай, точно Дубай Марина е мястото, получило специално кътче в сърцето ми. Може би, защото беше първото място, където отидохме още първата вечер при пристигането ни и това, което видяхме ни остави без дъх – направо като сцена от някой лъскав, холивудски филм.
Нощната Дубай Марина трудно се обяснява, просто трябва да се преживее.




Това е 7 километрова пешеходна пътека, любимо място за разходка на местни и туристи, която се простира от началото до края на залива Марина, а гледката наоколо ти дава усещане, че си се принесъл в бъдещето.


Освен небостъргачите, навсякъде наоколо има кафенета и ресторанти с чудесна атмосфера, а това е жилищния комплекс Jumeirah Beach Residence /JBR/, който побира около 15 000 дУши.


Имахме удоволствието да видим и вече завършената, усукана на 90 градуса кула Каян / Cayan Tower/ - жилищна сграда с 570 луксозни апартамента, почти всички вече продадени. Най-високата усукана сграда в света!


Не пропускаме да направим круиз по изкуствения канал, който разделя комплекса на две части и по който от открито море пристигат огромните яхти, за да се насладим на гледката от всички възможни страни.



С мъка се откъсваме от Dubai Marina Walk , но трябва да продължим с обиколката си, още повече, че ни очаква нещо не по-малко интересно и вълнуващо – палмовият остров Palm Jumeirah, самообявил се за 8-то чудо на света и намиращия се на него хотел Atlantis on The Palm.
Островът с форма на палма може да се види най-добре от въздуха и точно това беше причината всички в самолета на идване да се блъскат и натискат за местата от дясно на пътеката /по това време Wizz air все още не бяха въвели билетите със задължителни места/. Точно от тази страна се вижда острова от птичи поглед, когато самолета започне да се приземява на летището. Аз съм пъргава и с бързи реакции, та се доредихме до седалки в правилната част на самолета. И съответно – насладихме се на фантастичната гледка преди кацането му.

Снимка от Интернет

Биг Бус-а ни закарва почти пред входа на Atlantis on The Palm


Смайваща архитектура, която е повторена едно към едно и в другия хотел от веригата им, намиращ се на Бахамите. Дай Боже някой ден и него да посетим, пък било то и само отвън.


Но тук има отделен вход за туристите и ние с интерес се втурваме вътре. Великолепието е пълно!


В супер луксозен магазин за часовници зървам шейх, не оня дето чаках при камилите, но със сигурност истински шейх. Заобиколен от охраната си и куп продавачи, леко приведени в кръста в най-угоднически възможната поза, всички го наблюдават внимателно, а той избира часовник. Единствения клиент в магазина. Стори ми се интересна цялата тая картинка и вдигнах фотоапарата да го снимам. Пича ме забеляза, абе сигурно ме хареса, та се ухили до уши, подкани ме с ръка да снимам и зае разчупена манекенска поза.
Ей тук ми беше шанса на живота, да се уредя с арабски шейх и петролни кладенци, ама като погледнах мъжа ми, който разсеяно зяпаше някаква витрина, като ми стана едно мило и драго, викам си – какво тук значи някакъв си шейх - та си хванах отредения ми от Господ мъж под ръка и си тръгнах.  Тъй де, любовта е по-важна от богатството, все пак.


Продължаваме разходката си из хотела и търсим аквариума The Lost Chambers.
Нека ви разкажа за най-екстравагантния океанариум, който някога съм виждала. Намира вътре в хотела и е дом за над 65 000 морски обитатели - акули, скатове и стотици други риби, коя от коя по-красива. Но не по-малко интересна е обстановката, пресъздаваща мита за Атлантида -  изгубени в продължение на хиляди години дълбоко под морето, древните руини на изгубения град на Атлантида най-накрая са били разкрити.

Цената на билета е 100 дирхама /около 50 лева/ на човек, но за нас беше безплатно, ето защо: в цената на двудневния билет за туристическия Биг Бус влизат като бонус и един куп безплатни билети - за океанариума The Lost Chambers,  за ватербус по канала на Дубай Марина, за Arabian Dhow Cruise / круиз по Dubai creek/, за градския музей, както и  намаления за над 20 магазина в WAFI Mall. Та, ако първоначално ви се стори скъп 24 часовия билет за hop-on hop-off автобуса, преосмислете това, защото спестените пари от бонус-билетите напълно компенсират похарченото.

Та, да се върнем на окенариума. Променящата се визия на хотелския интериора ни подсказва, че сме на прав път и аквариума е наблизо.

Минаваме през тази врата и все едно попадаме във филм, смесица от Star Trek и Prometheus.


Представете си реквизитите от тези филми разхвърляни из акварима и ще добиете най-точна представа за гледката.






За всичко са помислили хората – вървиш, гледаш, дивиш се, па се умориш и хоп , възможност да се опнеш на разхвърляните навсякъде възглавнички и миндерчета,  па да мечтаааеш, мечтааааеш…



А който желае, може да си направи водолазно гмуркане с рибите. Срещу съответното заплащане, разбира се.


На излизане проверявам един от хуманоидите мъжки ли е или женски. Оказва се безполов.

Вечерта наближава и времето напредва, а на нас ни остава да преживеем още една емоция, преди да седнем в избрания ресторант, за да завършим подобаващо днешният празничен ден.
Децата ни мислили, мислили какъв подарък да ми направят за рождения ден и решили, че билет за качване на „върха на света“,  кулата Бурж Халифа /Burj Khalifa/,  ще е нещо, което ще остави незаличими спомени в мен.  И се оказаха прави. През Интернет бяха платили билети за 18 ч. -  времето, когато слънцето залязва и можем да видим Дубай от високо и по светло, и по тъмно.
Мятаме се на Биг Бус-а и пристигаме пред Бурж Халифа точно навреме.


То даже и няма смисъл да споменавам, че най-високия небостъргач в света притежава и най-бързите в световен мащаб асансьори. Движат се с 18 м/с (близо 65 км/ч).

За 53 секунди излитаме до 124-тия етаж.


Загубих ума и дума, когато погледнах този пейзаж.


Изпитах истинска експлозия от смесени чувства - гордост, щастие, власт, победа. Никога не съм мислила, че ще бъде възможно да стоя на най-високата сграда в света и Дубай ще лежи в краката ми. Никога!



За край на този прекрасен, фантастичен и невероятен ден сме предвидили вечеря в автентичен арабски ресторант. Търсим място, в което има повече местни отколкото туристи и по съвет на децата ни, които бяха посещавали Дубай няколко месеца преди нас, тръгваме към Al Fanar Restaurant And Cafe. Поканихме да празнува с нас и новия ни приятел, за който ви разказах в първата част на пътеписа.


Когато съдбата е благосклонна и ти предостави възможността да преживееш такъв уникален ден, няма как и вечерта да не е такава. Ресторанта се оказва точно такъв, какъвто виждах в представите си – освен традиционна арабска кухня, има чудесна атмосфера и кътове, пресъздаващи бедуинския живот и култура през 1960 г.


Може да се седне на нормални маси, обаче вниманието ни е привлечено от оригинално обособени сепарета, където масата представлява огромна тава, обърната с дъното нагоре, а около нея, директно на земята са кътовете за сядане и полягване.  Гледаме какво правят хората наоколо, та и ние събуваме обувките си пред сепарето и отпускаме морни тела в очакване на вечерята.


Сервирането на храната е цял спектакъл. Появяват се двама сервитьори, облечени в традиционни носии. Момчето носи ОГРОМНА табла в едната ръка и дървена поставка в другата.


С помощта на момичето разпъват поставката и се получава импровизирана масичка.

Тя се събува боса, застава на колене върху меката възглавница и в тая поза приплъзва по масата подаваните й от момчето чинии.

Малко зор ми беше да ям така, полулегнала, ама където и да ида гледам да спазвам старият принцип „Когато си в Рим прави като римляните“. 


Рядко през живота си съм прекарвала  такъв цветен, вълнуващ и интересен ден като този на 50-годишния ми юбилей. По липса на алкохол, в предвид страната, в която се намираме, вдигаме наздравица с ментова лимонада, а на мен ми е едно такова леко, щастливо и весело, все едно съм изпила цяла бутилка с вино.  

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ……..

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------