До Санторини с нисък бюджет - част 1

…..и когато си мисля за рая, начело на списъка ми седи името Санторини……

  Едва ли има човек, който да не е виждал снимки на уникалния, идиличен остров Санторини. Едва ли ще се намери някой, който да не харесва това магнетично място и да не пожелае да го преживее на живо.

  Но стане ли дума за Санторини повечето хора смятат, че е една скъпа дестинация, място за щастливци, имащи излишни пари за харчене. Това определено е вярно, ако искате да отседнете в главните градове Oia или Imerovigli и ако държите да гледате залеза от вашата стая, или да пиете вино потопени в инфинити басейн с изглед към вулкана и залива долу.

за да се уголемят снимките, щрак върху всяка от тях

  Добрата новина е, че има начин да се насладите на едно от най-красивите места, които сте виждали някога през живота си с един не много голям бюджет.

    Ще ви разкажа как го направихме ние със съпруга ми:

   Попаднахме на оферта на туристическа агенция, със смущаващо ниска цена – 400 лв. на човек за 6 дена. Срещу тези пари обещаваха 4 нощувки в мечтания Санторини с включени закуски, една нощувка в Атина и възможност за разглеждане на града, транспорт с автобус, транспорт с ферибот, транспорт на острова - от пристанището до хотела. Общо 6 дни и 5 нощувки. Няма да спомена името на фирмата, за да не решите, че пиша всичко с рекламна цел, но видях, че тя и тази година предлага същата дестинация на същата цена, така че който се интересува може да си я открие в Интернет.  

   Доста се зачудихме, до колко е реално да получим всичко посочено за тези пари, но решихме да рискуваме и не сбъркахме. Понеже сме заклети индивидуалсти намерението ни беше в момента, в който стъпим на острова и се настаним, да се отделим от групата, и да си организираме самостоятелно престоя там.

    Таблицата по-долу показва бюджета на двама ни, включващ абсолютно всички разходи за 5 дена /6-тият ден преминава изцяло в пътуване/:
    Пътувахме през септември 2013 г.       

             Общо разходи - 290 евро /580 лева на човек. 

                                             НАШИЯТ БЮДЖЕТ

Дейност	Разходи за двама човека в евро	Детайли
Плащане към туристическа фирма	400	Транспорт с автобус до Атина и обратно; 1 нощувка в Атина; транспорт с ферибот до Санторини и обратно; транспорт от пристанището на Санторини до хотела и обратно; 4 нощувки с включени закуски в Санторини. Настанихме се в хотел „Villa Maistrali“ в Периса.
Наем на АТВ за 4 дена	40	По 10 € на ден
Гориво за АТВ	30	Резервоара се пълни догоре за 15 € и стига за 2 дена непрекъснато обикаляне на острова. Ние го пълнихме 2 пъти и обикаляхме 4 дена.
Храна	80	Използване на местните пекарни, гироси /2.50 €/, супермаркети, ресторанти в малките селца от вътрешността на острова / 10 € за фиксирано меню/.
Бира и вино	20	Местно вино, узо и бира, всичко от супермаркета. В  „ Кауфланд“ има бира по 0,70 €
Вода и закуски	10	Вода от супермаркета – 0,50€ за 1,5 л.; Закуски сутрин – включени в цената на нощувките; закуски след обяд – от местните пекарни.
ОБЩО	580 €	За двама човека
Забележка:		Не съм включила сума за подаръци и сувенири, защото тя е силно променлива. Очевидно е, че колкото повече купувате, толкова ще ви се увеличи средната дневна стойност.

     Единственото неудобство и досада в целия маршрут е целодневното пътуване с автобус от София до Атина. Но плейър с музика и няколко филма на лаптопа правят поносим дългия път.

    Не се плашете от осем часовия преход с ферибота, той е огромен, удобен, с много закрити и открити места за сядане и заведения. Нещото, което най-много ми хареса от целия път, беше точно пътуването с ферибота. Хората, които избират краткия и лесен път със самолет изпускат едно уникално изживяване.

     Много неща може да се правят, докато трае пътуването. Времето не се усеща, ако в ръцете си имаш интересна книга, например. Аз доста часове прекарах с Елиф Шафак и нейното тълкуване на "Любов":

   Но направо би било греховно да не зяпам удивена красотата наоколо. На всеки две-три прочетени страници вдигах поглед от книгата и потъвах в цветовете на морето. Хипнотизиращо е, това е най-синьото синьо на планетата и човек просто не може да спре да се взира. Поне аз не можех.

   Изведнъж пред очите ни изникват скали със заснежени върхове. Глъчката наоколо стихва, сърцето пропуска няколко удара и останал без дъх осъзнаваш, че това не е сняг, а бели къщи, накацали по върха на 300-метрови стръмни скали над мастиленосините води. Крайната цел е достигната и сме на старта да  изживеем още една мечта.

   Санторини е като никой друг остров в Гърция. В действителност, това е като никое друго населено място на планетата. 
  Голяма част от това, което се вижда от ферибота са само предните фасадите на пещерни къщи, вградени в самите скали. Най-долу е пристанището и единствен път нагоре води към селата.

   

Веднага след настаняването ни в хотела хвърлихме багажа и след по-малко от половин час вече бях нахлупила розовата каска, а мъжа ми пропускаше покрай ушите си мрънкането, че искам аз да карам наетото АТВ.

   Законът в Гърция позволява всеки да наеме мотор или АТВ, като единственото изискване е да имаш шофьорска книжка, която оставяш като залог и караш с договора между фирмата и шофьора. Само това – никакви кредитни карти, никакви запорирани депозити. АТВ-то вдига около 50 км. в час и е чудесен начин да обикаляте и разглеждате всичко около вас бавно и славно, от първа линия.

   Можете да го паркирате до плажа, пред вашият хотел, ресторант, където и да е в града, никой няма да го докосне - ще видите много други туристи да използват същите.

     НЯКОЛКО ПОЛЕЗНИ АТВ СЪВЕТА:

-     - Мажете се със слънцезащитен крем, защото ще бъдете изложени на слънце цял ден, а в Санторини не съществуват сенчести пътища.

-           -   Предпазната каска не е задължителна на острова, но чудесно предпазва главите от комбинацията слънце-вятър при движението.

-          -   Задължително вземете АТВ с кутия-багажник отзад. Заключва се, така че не е нужно навсякъде с вас да влачите каските и багажа си.

-                -    Не го карайте на плажа. Глобите са солени.

-       - Забавлявайте се! Четириколките са страхотни и определено печелят точки пред скучната кола, като правят деня още по-забавен.

       Обиколихме острова от началото до края му, като нито едно местенце, съществуващо на картата, не остана непосетено и неразгледано. Спирахме във всяко едно селце, дори най-малкото и открихме места, непокътнати от масовия туризъм, като Vothonas и Messaria, където хората живеят в подобни на пещерни къщи, вкопани във вулканичната скала.

    Всяка сутрин посрещахме слънцето на плажа в Периса, а вечер го изпращахме от върха на калдерата в Oia - дейност, превърната в култ на Санторини.

Но за всичко това и за още много други неща ще ви разкажа в две допълнителни части за Санторини, защото е невъзможно да събера на куп цялата красота и емоция, която искам да ви предам.

Това е всичко, хора - еднo страхотнo пътуване. Със сигурност Санторини може да не е само мечта за онези, които не са нито богати, нито знаменитости. Ако сте просто турист може да не сте в състояние да останете там както го прави Джордж Клуни,  но все пак ще имате шанс да изживеете и Oia, и Imerovigli, и всички останали зашеметяващи красоти на острова.

Ако го направите подтикнати от моят разказ в този блог, поздравления! И благодаря за четенето. Ако имате някакви конкретни въпроси, не се колебайте да ми ги зададете тук или на имейл.

Ако ви забавлява моя блог и считате, че е полезен когато планирате пътуванията си, тогава можете да ми помогнете да стане по-популярен само чрез натискане на бутона G +1, който ще намерите в края на тази статия.

Принцеса за един ден

В един от първите топли пролетни дни ни се прииска да се порадваме на слънцето навън и се зачудихме  „накъде да хванем гората“.  Да не забравя да отбележа, че се намирахме в Kristianstad – малък град в Южна Швеция, където по стечение на обстоятелствата живее по-младата половина от семейството ни.  Кратък преглед в чичко Гугъл ни осведоми, че в околността има множество старинни замъци, избрахме си най-красивия от тях и потеглихме.

Замъкът Trolle-Ljungby Slott / slott на шведски значи „замък“ / е една от най-прекрасните ренесансови сгради в Швеция, в типичен Кристиан IV стил, обграден от всички страни с ров.
Имението, известно с името  Ljungby /който не се страхува от счупване на езика, да се опита да го изрече/ е издигнат в сегашния си вид през 1629 год. след опожаряване на старата сграда.

В Trolle-Ljungby има огромна скала, която се намира на границата на плевнята. Интересна легенда разказва, че всяка нощ на Бъдни вечер около скалата се събирали тролове, повдигали я на златни колове и пирували под нея. През 1500 год. собственичката на замъка поискала да разбере вярна ли е легендата и изпратила един от слугите си в нощта на Бъдни вечер да провери. Когато отишъл там, човекът видял троловете, а те му предложили да пие с тях, подавайки му рог и да посвири на ловна тръба. Слугата се уплашил, излял питието през рамо и препуснал с коня през полето към замъка, отнасяйки рога и тръбата с него. Троловете го подгонили, но той успял да влезе, хлопвайки вратите пред носовете им. Поискали от собственичката да им предаде слугата, но тя отказала. Разгневени, те произнесли проклятие – замъкът ще бъде изгорен три пъти, а семейството на собственичката ще умре. Също така предупредили, че рогът и тръбата никога не трябва да напускат замъка. Много фолклор е възникнал във връзка с проклятието. Факт е, обаче, че замъкът действително е опожарен по времето на същата собственичка, при неуспешен опит за бунт.

Легендарният рог и ловната тръба все още са в колекцията на замъка и всяко сряда и събота от 1 юли до 1 август се излагат на показ на един от прозорците му.

Снимката взех от Интернет, защото се оказа, че прекрасният замък и градината му дори и в момента са частна собственост на граф Hans-Gabriel Trolle - Wachtmeister и съпругата му графиня Alis Trolle-Wachtmeister и не са отворени за обществеността, освен през летния един месец, когато простосмъртните като нас може да се разходят в градината.

Пообиколихме наоколо, повъздишахме, поразгледахме от всички страни отвън

пък аз се тръшнах, че съм се приготвила да ставам принцеса за този ден и си искам замъка, в който да се разходя. Близките ми, да не ми трошат хатъра, набързо направиха нова справка с чичко Гугъл и потеглихме към следващия по близост обект, този път предвидливо осведомили се, че и сградата, и градината са отворени за посещения, и то съвсем безплатно.

Bäckaskog Slott е замък, разположен на тесен провлак между две блестящи езера, притежаващ огромна градина, пълна с билки и лечебни растения.

Когато го видях отдалече, първата ми мисъл беше, че сградата леекинко се разминава с представата ми за замък.

Оказа се, че първоначално тя е била манастир, построен през 1250 г. След Реформацията манастира е превърнат в укрепен замък.  

По-късно, през 1800 г. се превръща в любимо място на крал Карл ХV, крал на Швеция. Той прекарвал всяко лято там, до смъртта си, а историите за щуротиите му са все още част от местния фолклор /особено си падал по "тънката" част/.

Огромната и много красива градина беше на наше разположение, така че решихме първо да се разходим из нея, а след това да разгледаме замъка отвътре.

Изглежда, че в Скандинавия всеки уважаващ себе си замък дава не само очарователен поглед към историята, но също така всяко лято има натоварен календар с опери, концерти и театрални събития, както и арт изложби. Това обяснява част от странния градински интериор, представляващ чифт островърхи дамски обувки, скулптурите на които бяха разпръснати навсякъде из градината.

Колко ми трябва на мен, веднага обявих, че това са обувките на принцесата и моментално се намъкнах в тях. 

Е, малко големи ми бяха, ама някак си, така, съвсем принцески се почувствах.

Разхождахме се дълго из градината, дърветата още не бяха раззеленени, но земята - покрита с килими от пролетни цветя.

Вече нямах търпение да разгледам замъка отвътре и с грациозна принцеска походка се понесох към него.

Изтривалката на входа недвусмислено показваше статута на мястото, в което влизахме.

                                                                            

За първи път щях да се разходя из кралски покои и много се вълнувах.  Портрета на крал Карл XV посреща гостите от самия вход.

А присъствието му може да се усети във всяка една от разкошните стаи, пълна противоположност на семплата отвън сграда. Истински кралски дом! Голяма част от мебелировката и украсата, както и възхитителните кристални полилеи, са в оригиналния си вид, за радост на посетителите.

Таваните и коридорите са изрисувани ръчно.

Сигурно на това диванче е отпускал морно тяло краля, уморен от държавнически дела. Трябва да е бил доста дребен, като гледам размера на диванчето.

Приседнах на една разкошна тоалетка да си пооправя прическата, та в случай, че изневиделица се появи някой принц, да не вземе да ме завари рошава.

Представих си как би седяла короната на главата ми и царствено продължих разходката си, като не пропусках да пипам и оглеждам и най-дребните детайли.

Прехласнах се по зашеметяващо красивите, ръчно рисувани супници и чинии от 1800-та година, в които се е хранил кралят, поставени свободно из стаите, достъпни за докосване, без никакви надписи „не пипай“, „не снимай“, без сърдити лелки, дебнещи те изпод очилата да не би да посегнеш към нещо.

Не можех да се спра да им се възхищавам и да ги снимам. Прелестно изящество!

Толкова красота и хубави емоции насъбрахме, та ни се прииска да седнем да изпием по кафе.

 Едната половина от замъка в днешно време е приспособена за хотел, ресторант и конферентна зала.

 Всяка стая, в която се настаняват гости има собствена интересна история. Научих една – за таванска стая, сега прилежаща към хотелската част. Отсядащите в нея биват осведомявани, че в нея е живял някой си Johan Christoffer Toll, който е починал преди 200 години, но духа му продължава да броди из замъка и да търси жена, която ще приеме да сключи брак с него. Докато бил жив, той предложил 12 пъти на различни жени, но винаги бил отхвърлян.  В градината на замъка засадил горичка от 12 дървета, по едно за всяка дама, която го изоставила.

Кафето в замъка беше чудесно, 

 а ресторантът разточително и пищно украсен с живи цветя

Мене, обаче, не ме свърташе на едно място. Станах за още една бърза обиколка. Не исках да си тръгвам, без да съм открила принца. Все пак каква принцеса ще съм, дори и за един ден, ако в истински замък не срещна истински принц? И така, надничайки си тук-там, изведнъж го видях.


Седнал достолепно в големия си трон, видимо зает с важни държавнически дела /като това, например, как да се задържи по-дълго без да се килне на една страна/, изведнъж впери в мен огромните си очи и съм сигурна, че ако можеше да говори, би ми казал: 
„Бабо, не тъгувай, че този ден свърши. Ти си моята принцеса и когато порасна ще ти купя истински замък, в който да ми готвиш любимите манджи!“

Ако ви забавлява моя блог и считате, че е полезен когато планирате пътуванията си, тогава можете да ми помогнете да стане по-популярен само чрез натискане на бутона G +1, който ще намерите в края на тази статия.