Санторини, калдерата - един 10 километров къс от рая /част 2/

            …..и когато си мисля за рая, начело на списъка ми седи името Санторини……

         От първата част на разказа ми (До Санторини с нисък бюджет) се убедихте, че не трябват много средства, за да се насладите на заемащия 4-то място в класацията „Топ 10 на най-красивите острови в света“.

          А сега ще ви разходя по ръба на вулканичната калдера –  мястото, което виждате на всички рекламни снимки за Санторини.

Фира (Fira) - Фиростефани (Firostefani) – Имеровигли (Imerovigli) – Ия (Oia-Ia). Този маршрут съединява четирите най-популярни селища по ръба на калдерата. Разстоянието между първото и последното се вземат за 2 часа нормален ход, а който го мързи да ходи – автобусите минават през 20 мин. и билетчето е 1,60€.

   Не ми допадна Фира, главният град на острова. Заради огромните тълпи, блъсканица, ужасно шумно, прекалено туристическо и комерсиализирано. Гледката към вулкана е зашеметяваща, но тя е такава от всяка една точка на калдерата и някак си трудно можех да й се насладя, докато непрекъснато някой ме блъска, настъпва или ръга в ребрата.

   

За да уголемите снмките, щрак върху тях.

   Измъкнахме се от Фира по стария път, който го свързва с останалите три селища.

  
   Фиростефани и Имеровигли ни върнаха невероятното чувство да бъдем на мястото, което сме гледали на пощенски картички, което сме искали да посетим през целия си живот.  В действителност е точно като това, което виждате в пощенските картички ... и повече!

 Трябват здрави крака и безграничен ентусиазъм, за да се обходят хилядите стъпала, водещи надолу-нагоре по тесните улички. Аз имам в излишък и от двете, а от адреналина направо ми се струваше, че хвърча, а не стъпвам.

    И как да се спре човек, като зад всеки ъгъл изниква гледка романтична, идилична, спираща дъха.  Кротвах се само за секунди, колкото да позирам за някоя снимка, но повечето време щраках с апарата като невиждала, а мъжът ми се смееше, че приличам на луд с картечница.

    В следващите вечери се връщахме да изживеем всичко отново, но вече спокойно наслаждавайки се на красотата около нас.

     Има защо магаретата да са символ на острова и да са толкова почитани. Те са навсякъде – върху чаши, сувенири, скулптури и къде ли не още.

   На място, където никакъв транспорт няма достъп до тесните, стръмни улички с безброй стъпала, ето как изглежда „камиона за боклук“:   

    Точно във Фиростефани и Имеровигли са разположени част от скъпарските хотели, които предлагат спиращи дъха изгледи към морето и вулкана.

    И докато ошашавени си мислим, че вече няма начин да видим нещо по-красиво от местата през които минахме, стигаме до Ойя (Гърците го наричат Ия).

    Да се каже, че Oйа е красив град е подценяване. Визуално, не съм била в по-привлекателен град. Там всичко изглежда перфектно и на място. Няма шокиращи рекламни банери, нито грозни интернет кафета, няма да видите в небето висяща мрежа от електропроводи, никакви купчини боклук. Нищо не може да ви извади от фантазията.

  Вместо това там има невероятни мозайки от оцветени покриви, един безкраен лабиринт от извити улички /толкова тесни, че на места двама човека трудно се разминават/ и най-драматичните гледки от цялата калдера.

   Отнякъде съм запомнила клишето, че „светът принадлежи на този, който умее да му се радва.“ Точно това изпитах на това място - усещането, че светът е мой и аз съм стъпила на върха му!

   

   Няма снимки, които биха могли реално да предадат усещането да си там - скалата, зашеметяващата гледка на залязващото слънце в края на топлия ден....

   Интересно, дали този местен колорит е свикнал с красотата около себе си и вече не я забелязва? Мислите ли, че е възможно да се свикне с това?

   За него не знам, но тази жена определено предизвика негодуването ми. Може ли да седнеш на едно от най-живописните места на планетата, срещу тебе да седи такъв мъж и да не забелязваш залязващото слънце, отразяващо се в очите му, защото си вперила поглед в телефона си? Патка!

   Ойя е магнит за младоженците. За няколко часа срещнахме три булки, коя от коя по-красиви.

   Вижте щастливото триумфиращо изражение на тази красавица, влизаща в ресторанта, където я очакваха гостите.

   Трябваше да се покатеря върху една висока ограда, за да видя терасата на заведението, където се провеждаше сватбата. Е, няма такава гледка! Смятате ли, че има по-красиво място на света, където човек да отпразнува това събитие?

Оооопс, изловиха ме и получавам остър, укорителен поглед! 

   Ама то са тоалети, панделки, пера…. Добре, че и аз бях сменила розовата каска с капела, та да не получа комплекси за малоценност. Всъщност, като се замисля, сигурно доста нелепо съм изглеждала с рокля и капела, кацнала върху оградата, ама на кой му пука?

   Свечерява се. 

  Работният ден на магаретата най-сетне свършва и ги прибират за заслужена почивка.        
    Огромното мнозинство от хора се отправя към мястото, най-подходящо за наблюдаване на залеза – дейност, издигната в култ на Санторини. 

   Всички налични лодки в околността се струпват и пускат котва, също и круизните кораби.

И ставаме свидетели на живото доказателство, че Бог е най-великият художник!

 

     Не мислех, че е възможно да го кажа, но около нас става още по-красиво.

    

    Този ден вечеряхме в малък ресторант във вътрешността на острова и там, между масите и хората, съвсем невъзмутимо се беше опънал този приятел. Хъркаше така силно, че стана главна атракция в заведението.

 Е, точно същата поза заех малко по-късно, омаломощена от преживяванията през деня.

  В заключение мога да кажа - няма съмнение в съзнанието ми, че Санторини е едно от най-красивите места, които съм виждала някога в живота си (засега). Отне ми дъха. Наистина! Не по-малко атрактивна и интересна е и вътрешността на острова, за която ще ви разкажа в последната част от пътеписа за Санторини.







Ако ви забавлява моя блог и считате, че е полезен когато планирате пътуванията си, тогава можете да ми помогнете да стане по-популярен само чрез натискане на бутона G +1, който ще намерите в края на тази статия.