„Канелено-фъстъчено кафе с дискретен аромат,
мед
от пчели, нощували в трапчинките на май,
и
малко бренди за невидим
блясък, и канела,
арабско орехче, сметани във наслада смела...
И питаш запленен къде те водят в този омагьосан свят,
но вече искаш името на всеки край да е
безкрай...“
“Кафепоеми”,
Пламен Дойнов
Едва ли има някой, който да не е чел или слушал
приказките за 1001 нощ, Шехерезада, Аладин, джинът от вълшебната лампа…. Всички
сме се пренасяли в този вълшебен свят на приключения, пищност и разкош.
Предлагам
ви едно малко късче от него.
Насладете се на това фото-пътешествие в един
арабски покрит пазар, в сърцето на Дубай и почувствайте как екзотичното
настроението потича във вените ви за няколко минути.
Началната
спирка на панорамния ни туристически автобус /Big
Bus/
тръгваше от Wafi Mall /Dubai/ . Бяхме там навреме за първият час на тура
/около 10.00 ч. сутринта/ и малко преди автобуса да пристигне, мъжът ми
установи, че огромният фотоапарат, висящ на шията му може да послужи през тоя
ден само за екстравагантно украшение, защото батериите му кротко се зареждаха в
хотелската стая.
Паника-туткане-амисега-шаш-какводаправя-връщамсевхотела!
Няколко пъти ми даде разпореждане къде точно да го чакам след час и половина,
защото знае каква тутла-заплес съм и с увесен нос тръгна да си прибере
безценните батерии. Аз пък се фръцнах весело, щото моят фотоапарат си беше
наред, с все му батерии и атрибути, нищо, че е класи под неговия. Бърз поглед наоколо и вниманието ми
моменталически бе привлечено от разкошна врата с надпис SOUK /арабската дума за
пазар/. Още преди да вляза заподозрях, че зад нея се крие нещо приказно.
Нежна
музика, приглушена светлина, миризма на тамян, подправки и лула.
Това
беше първото, което ме омагьоса още докато слизах по великолепните стълби,
водещи надолу, без да знам какво да очаквам в края им. Бях съвсем, съвсем,
съвсем сама - никакви хора наоколо /впоследствие разбрах, че е било заради
ранния час /. Очаквах всеки момент да се появи някой, който да ми каже
категорично, че трябва да се върна обратно. Вълнувах се като дете, открило
тайната градина и влязло в нея без разрешение.
От тук
попаднах в приказния свят на Шехерезада -
пиршество от цветове, аромати, вкусове, подправки, билки, светлини,
звуци и изящни предмети.
Впуснах се
в лабиринт от сложни тунели, криещи се в тайствения сумрак.
Загубих представа за времето, докато се дивях на цветните арабски съкровища, колкото по-навътре влизах, толкова повече красота откривах.
По-късно
потърсих информация за това място и разбрах, че великолепната сграда е
вдъхновена от древения пазар на Багдад, датиращ от 14 век, който се намира под
земята и неговата красота буквално спира дъха.
Дубайският
сук е направен като реплика на оригиналния Khan Murjan от Багдад, като поздрав
към иракчани. Разделен е на четири части - египетски, сирийски, турски и марокански
квартали, като всеки се характеризира със своите неповторими елементи,
проектирани да дадат усещане за
автентичния арабски живот.
И
сякаш толкова красота се е оказала малко за създателите на този скрит
скъпоценен камък, та са решили светлината да влиза в него през невероятно
оцветен стъклен таван .
Прочетох,
че това е един от най-големите витражи в света , 64
метра дължина и 4 метра ширина/има си хас нещо в Дубай да не по-по-най в света/, ръчна
творба на екип от най-големите майстори на занаята си, които са работили в
продължение на месеци. Изобразява историите на древните
арабски търговци, които се придвижвали през пустинята със стоки от чужбина,
за да ги обменят и търгуват с тях.
Всичко
това прочетох в последствие, а към момента като омагьосана попивах с всяко свое
сетиво красотата на изящната
стъклопис, сложните мозайки
и дърворезби.
Движех се в лабиринт от коридори пълни с магазинчета, всяко едно скрило
съкровища, като пещерата на Али Баба.
Само
най-изисканите ръчно изработени стоки се продават в 150-те магазина, разбрах
впоследствие. Но това си се виждаше и без да се допитвам до интернет .
Традиционни ръчно нашити дрехи и бижута.
Платове от
прекрасна коприна и вълна.
Персийски
тъкани килими, шалове от пашмина и кашмир.
Този магазин за килими е буквално
като сцена от Аладин.
Маси,
инкрустирани с перлени мозайки.
Тежки,
омайни арабски парфюми и масла. И удобни кресла, примамвайки те да поседнеш и да избираш дълго, дълго...
Малки
кутии със шафран, чай и вълшебства.
И още, и
още …..
Сладкиши, приготвени за нечия сватбена трапеза. Може би тази на Аладин и Ясмина?
Дори и прозаично
място като тоалетна може да изглежда така, че човек да се притесни и да забрави
за какво е влязъл в нея.
В сърцето на сука вниманието
ми беше привлечено от огромен, великолепен полилей.
А когато се приближих да го разгледам, пред очите ми се откри уникално красив
ресторант, разположен в централния двор на първия етаж, на открито.
Имах
достатъчно време да се разходя спокойно из лабиринта на сука, да поема
ароматите му, да се потопя в красотата на арабския приказен свят. Поради
ранният час бях единствения му посетител, а продавачите-араби щом видеха, че
съм сама жена навеждаха глави да не би случайно да засекат погледа ми и се
правеха, че съм невидима. Чувствах се като кралска особа, заради която са
затворили прекрасния, луксозен пазар за частно посещение.
Отпуснатото
ми от съдбата време изтече и трябваше да продължа по пътя си. Мъжът ми ме
очакваше нетърпеливо на уреченото място, но като видя грейналия ми поглед и развълнувана физиономия даже и не се разсърди заради просрочения час на срещата ни.
Били ли
сте някога на място, което да кара дъха ви да спре, което да ви плени от пръв
поглед и да ви накара да го обичате? Такова беше това място за мен – зае
специално ъгълче в сърцето ми - пъстро, живописно и екзотично. Вълшебно!
Ако ви забавлява моя блог и
считате, че е полезен когато планирате пътуванията си, тогава можете да ми
помогнете да стане по-популярен само чрез натискане на бутона G +1, който ще намерите в края
на тази статия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар