Другото лице на Санторини - плажове, вино и лунен пейзаж /част 3/

…..и когато си мисля за рая, начело на списъка ми седи името Санторини……

   В първите две части за Санторини ви насочих как да посетите острова, без да се охарчите и възторжено цвърчах по красотата на селищата от ръба на вулканичната калдера.

     /До Санторини с нисък бюджет;  Санторини, калдерата – един 10 километров къс от рая/

    Но разказа ми няма да е пълен и обективен, ако пропусна да ви опиша плажовете, виното и селцата във вътрешността на острова.

   Със съпруга ми нощувахме в селцето Периса /Perisa/.  Има няколко черни пясъчни плажа, пръснати из острова, а Perisa Beach е един от най-популярните.

   Настаниха ни в малък хотел, на метри от плажа – семпъл, чист и с водопад от цикламени цветове, нахлуващи в стаята от всеки отворен прозорец.

    Сънят ни се струваше кощунствено пилеене на време и в желанието си да вземем колкото може повече от Санторини, всяка сутрин ставахме в ранни зори, изпълнени с енергия. Сънени, бързахме към плажа, за да посрещнем лъчите на зората.

    Всичко това може и да се опише, но има ли смисъл от думи пред снимките?!  Просто ги почувствайте !

    След слънчевия изгрев, за кратко, всичко е обляно с особена, златна, жива светлина.

   Не бяхме сами на плажа. Всяка сутрин там ни посрещаше различен приятел с котешка физиономия. Забравих да спомена, че Санторини е рай не само за магаретата, а и за котките, които се срещат буквално навсякъде. Усукваха се около краката ни или лягаха наблизо, и с отегчение наблюдаваха възторга ни. 

   След такъв старт на деня, човек усеща особено чувство на щастие. И на благодарност, че всичко това около него съществува.

    На острова има още много плажове, всеки различен от другия и уникален сам по себе си. Бял, червен, сив или черен пясък, кристално чисти, дълбоки сини води, червени вулканични скали - Санторини предлага едни от най-добрите плажове в Средиземно море.

  Достъпа до Червения плаж беше забранен, поради изсипалото се върху него свлачище. Но явно не само ние, българите, имаме навика като видим забранителна табела, да промърморим „тия ли ще ми кажат на мене!“ и да направим точно обратното.

     Ние се задоволихме само с поглед от далеч и снимки за спомен. 

    Предимството да си организираш сам престоя на острова е, че може да посетиш уникално красиви, автентични селца, които не влизат в обиколките на групите. Точно и поради тази причина там липсват тълпите народ.

     Пиргос /Pirgos/ и Емпорио /Emporio/ са две от най-старите селища на Санторини и заслужават специално внимание. Емпорио е дом на някои класически пещерни къщи, които си струва да видите, ако кривнете встрани от отъпкания път.

     Архитектурата на Санторини е уникална. Скалните обикновени жилища на местните островитяни са единствени по рода си.

 
 

      Друго селище, което не бива да пропускате е Пиргос /Pirgos/, кацнал на най-високата точка в планината. Почти 360-градусова гледка и отново очарователен, стар, снежнобял град, огрян от южното слънце.

     Направете спирка и в Мегалохори /Magalochori/ - чудесно запазено и реновирано традиционно село. Има красотата на Ойа, без тълпите. Достъпа на превозни средства в него е забранен,  така че можете да оставите колата си/мотора на входа на селото и да се скитате по улиците пеша.

     От всеки ъгъл изникват очарователни магазинчета и симпатични кафенета.

    В Санторини дъжд пада веднъж годишно, а някои години и по-рядко :) Почвата е сива пепел, премесена с пясък. На места пейзажа, изваян от вятъра през годините, наподобява този, който съм гледала в документални филми за луната. 

   Пърпорим с АТВ-то, няма жива душа, пясъчен път, огромни пясъчни скали наоколо, целите надупчени като швейцарско сиренe. Чувство за пълна нереалност.

    И изведнъж по средата на пътя - среща с третия вид.

    От къде се взе това прасе насред нищото, така и не намерихме обяснение.

     Може да не ви се вярва, но в тези пясъчни скали се правят жилища и живеят хора.

А под тях - прекрасен плаж със ситен бял пясък. Казва се „Ерос“. 

      Срещат се и съвсем не туристически, малки селца, населени предимно с местни.

Живеейки в рая, какво друго имат да правят пенсионерите, освен да прекарват времето си в клюки, търсейки по-дебели сенки.

    А по-младите да продават пресния си улов от риба, в самия център на селото.

  Местните изобщо не са притеснени от факта, че на острова няма питейна вода. Морската се преработва и се ползва в домакинството, но това прави впечатление само на нас, туристите. От чешмата в банята тече леко солена вода. Къпеш се със солена вода, миеш зъбите си с нея – странно и необичайно е.

     Доставят филтрираната вода с ей такива водоноски:

   Освен всичко казано дотук, Санторини е интересна винена дестинация. И с най-странното лозе, което съм виждала някога.

   Вече ви споменах за почвата - вулканична пепел, лава и пемза, които са важни фактори за изграждане на вина с високо съдържание на киселина и богати на минерали (две основни характеристики на вината на Санторини).

     И понеже, както казах, дъжд вали рядко, лозите се увиват на земята във формата на кошница, за да запазят всяка капчица влага. Включително и тази от сутрешната омара над морето. От това грозде става най-вкусното вино - Винсанто (Vinsanto). Натурално, сладко вино (основно от бяло грозде), което не се подсилва със захар, а по стара традиция обраното грозде се суши 10-15 дена на слънце и след това ферментира заедно с ципите, почти до Коледа.

  Ето как изглеждат санторинските лозя - това е най-често срещаната гледка по пътищата между селата:

    Друга масово отглеждана местна продукция са чери доматите. Изглеждат комично, като набучени в пепеливата почва, но от там излизат най-вкусните малки доматки, от които в заведенията приготвят доматени кюфтета. Не пропускайте да ги опитате!

  По пътищата между селата често може да се видят продавачи на собствена продукция, изложили по очарователен начин стоката си. Не пропуснахме да си купим домашно Винсанто.

   Има и по-лъскави магазинчета, предлагащи типичните за острова стоки, най-вече мед и вино. Прелестни са!

   И демонстрирайки прословутата санторинска гостоприемност, в момента, в който спряхме пред поредното крайпътно магазинче, собственичката изскочи отвътре и ни връчи табла, канейки ни да дегустираме /безплатно/ от всичко, което предлага - всички видове вина, сладко и сирена. Е, как да я подминеш, без да купиш нещо?

На такива мрежи /в дясно на снимката/ се сушат чери доматите и смокините.

     И пресни плодове от кактус, наред с другата продукция, очакват купувачите.

     Май не остана нищо за Санторини, което да не ви разказах и показах, през призмата на моя светоглед.

    Имах намерение последната част от разказа ми за райския остров да е най-кратка и сбита, но си останах само с добрите намерения, защото не може да се опише раят кратко и набързо. Поне аз не мога.

  И накрая ще споделя с вас, че не минава и ден, в който аз да не мечтая за завръщането си в Санторини.  Все още поглеждам назад към моето пътуване през 2013 г. и мисля с благодарност за късмета, дал ми възможност да посетя това невероятно място.  

Ако ви забавлява моя блог и считате, че е полезен когато планирате пътуванията си, тогава можете да ми помогнете да стане по-популярен само чрез натискане на бутона G +1, който ще намерите в края на тази статия.