EДНА ИДЕЯ ЗА УИКЕНД БЯГСТВО ОТ ЕЖЕДНЕВИЕТО - част 1

с. ДЕЛЧЕВО– КАВАЛА – НЕА ИРАКЛИЦА– с. ЛЕЩЕН – КОВАЧЕВИЦА

   Обичам да пътувам и завърти ли ме ежедневието за по-дълго време, въгарците в мен започват да ме ръчкат и няма спасение, докато не тръгна нанякъде. За мой късмет мъжът ми е същият /нали краставите магарета се надушват/, та в тандем сме в непрекъснато планиране на маршрути и дестинации, на правене на сметки и планове. И на мечти, как ще напуснем работа и ще се отдадем на обиколка из света.

снимката е от Интернет

      Това последното е доста илюзорно, но нали за това са мечтите - знае ли човек, някой ден пък може и да се случат. Но докато чакаме този велик ден, се оглеждаме къде най-близко около нас можем да избягаме през уикенда. А интересни места в България и в близост до нея, дал Господ. Едно такова откривам съвсем случайно, докато разглеждам снимки на виртуална приятелка. Направени са в самобитно, малко селце в Пирин планина. До този момент не съм чувала за село Делчево.

    
    Интернет услужливо ме образова, че се намира в  полите на Южен Пирин, на 9 километра от град Гоце Делчев. От Уикепедия разбирам, че: „селото има своеобразен архитектурен облик, в който хармонично са съчетани стръмния терен, амфитеатралното разположение на къщите и тесните, покрити с калдъръм улички. Повечето от старинните му къщи са строени през втората половина на XIX век.“ 

     И още нещо важно – гръцката граница се намира само на 20-тина километра от там.

    Толкова ми трябва – душа давам да се потопя в атмосферата на точно такива китни селца, с автентична архитектура, а колко му е да отскочим и до гръцко? Решението е взето и се заемам с очертаване на маршрута и подробностите. До края на деня съм съставила програмата:

-                                                 Петък, след работа: София–с. Делчево /136 км., около 2 ч. път с кола/- преспиване в местна къща за гости с механа, за да съчетаем нощувката с разпускащо и надявам се, вкусно хапко-пийване;

-                                                  Събота сутрин:  с. Делчево – Гърция, Кавала /116 км., около 2 ч. път с кола/, с идеята за обиколка на Кавала до обяд, а след това плаж и вечеря в някое морско ресторантче; 

                           Събота, късно вечер: връщане в с. Делчево и нощувка;

-                                                  Неделя: разходки из Делчево – Лещен – Ковачевица, прибиране в  София.

    Речено-сторено!

   В петък хвърляме в колата един сак с най-необходимото и от сутринта заставаме на нисък старт, очаквайки края на работния ден. Е, дочакваме го и потегляме. Докато си разкажем на кой как минал деня и сме пристигнали в Гоце Делчев. От там - тесен път към Делчево, с много завои и стръмно нагоре, но великолепната панорамна гледка към Гоцеделчевската котловина и към планината Родопи ни заковава и спираме да й се насладим.

снимките се увеличават при кликване върху тях

    Избора ни за нощувка не ни разочарова, а напротив – още с влизането ни там става ясно, че тъкмо това е мястото, което търсим.

   На сутринта установяваме, че от терасата на къщата се открива същата възхитителна панорама, както по пътя към селото:

     Пием кафе над облаците

  и в приповдигнато настроение потегляме към КПП Илинден. Границата се преминава за минути, без никакви усложнения и докато изпея няколко песни от рода на „Ееее, еее, еее и замисира на море“, докато мъжът ми се натюхка, че не си е взел тапи за уши, ей ни го морето насреща.

 

    Кавала е красив град, амфитеатрално разположен над Егейско море. На български името му означава „каменна стълба“. За нас най-голям интерес представлява старият град – Панагия. Впускаме се в миналото по тесни калдъръмени улички, често преминаващи в стръмни стълби. Малко ми напомня за старият Пловдив с кокетните къщи, боядисани в пастелни тонове.

    В най-високата част се намира средновековна крепост, датираща от 1425 г. От там се разкрива невероятна панорама към целия град. 

    Има и други интересни забележителности в града: римски акведукт, датиращ от 16 век; къщата на Мохамед Али, основател на последната египетска династия; кметството на Кавала - унгарска сграда, построена около 1895 г.

    Има и археологически музей, но и двамата със съпруга ми нямаме интерес към този вид история, затова предпочитаме да се разходим по крайбрежната улица на пристанището.

     Знаете ли как се нарича магията да кърпиш рибарски мрежи? Меремет. Звучи като някакво заклинание. Най-вероятно, тези мъже в миналите си животи са били плетачки на дантели.

    Много ни хареса Кавала. „Взехме“ каквото можахме от града и стана време за плаж. Подочули бяхме за някакви спокойни плажове в близост и потегляме да ги търсим.          Паркираме в Неа Ираклица, на 10-тина км. от Кавала. Курортно село с таверни и барове покрай плажа, златист пясък, плитко лазурно море и широка плажна ивица. И няма навалица. Чадърите и шезлонгите, естествено, са безплатни, като е прието да си поръчате по нещо. Абе, с три думи – плажният кеф е гарантиран.

      Надвечер, след плажа, обикаляме лениво една алея покрай морето и се радваме на игрите на децата. Игри, като нашите от едно време – без компютри и интернет. Опитват се да ловят риба със жилка, навита около пръстите им.

     Свечерява се и местните пенсионери заемат мястото на доскоро препичащите се туристи. Е, как да не им завиди човек? Моята баба и приятелките й излизаха вечер на пейка пред къщи и чакаха да стане време за прибиране на овцете от паша /в съседство живееше овчаря/. Те просто живееха заради този час. Тогава по улицата наставаше голямо движение и те в един глас поздравяваха всеки, идващ да си прибере животинките, а щом му видеха гърба, с хищническо удоволствие, го разнищваха до девето коляно.

 А тези пенсионери, ееех, те сигурно си говорят в рими за изкуство, поезия и култура, като съдя по заобикалящия ги пейзаж. Може и на хайку да ги избива…. 

    

Сред многото крайбрежни ресторантчета откриваме нашето. Примамва ни с красиви фенери, в които вече блещукат запалени свещички. Романтично.

     Късно през нощта се прибираме в Делчево, изтощени от положителни емоции. И щастливи, че това е само средата на уикенда, и на следващия ден ни очакват още такива преживявания.

   Ще продължа разказа си за следващия ден в друга част, защото пак се отплеснах и той стана дълъг. Предстои ни обиколка на Делчево, Лещен и Ковачевица, които са като оживяла приказка от миналото. Очаквайте я.

Ако ви забавлява моя блог и считате, че е полезен когато планирате пътуванията си, тогава можете да ми помогнете да стане по-популярен само чрез натискане на бутона G +1, който ще намерите в края на тази статия.